Rhiannon/ Penny Lane: Could you be my inspiration...?

Could you be my inspiration...? ...a.k.a. About Penny Lane

..... (I was hoping) Could you be my inspiration?
Whatever should become in the candlelight.
(I was dreaming) Was it my imagination?
Tomorrow never comes in the candlelight......
[Mike Oldfield » When The Night's On Fire]
http://www.youtube.com/watch?v=5u0kUtUXw5U&feature=BF&list=QL&index=22

Пиша от ученическите си години….. Това беше едно от основните ми занимания в час, особено когато учителите ме отегчаваха. А това, повярвайте ми, се случваше доста често! Имах тетрадки само и единствено, за да си пиша разказите в тях. И само от време на време някоя задача по алгебра или някой друг урок по френски. И то по простата причина, че не съм била в настроение да пуша друго.

Каквото имам да кажа, аз го казвам в разказите се. И макар да знам, че не винаги е лесно човек да разбере думите ми (казвали са ми го), предпочитам да оставя нещата на вашето въображение, отколкото да ви казвам как да ме разбирате. Така че: Не ме питайте, моля! … :)

Could you be my inspiration? …. Търся вдъхновение във всичко, което ме заобикаля. И макар най-често да го откривам в собствените си фантазии, не мога да спра да гледам, да наблюдавам света, в който живея, и да търся идеи. И може би именно заради това не мога да конкретизирам за какво пиша и да се придържам само към един стил. Не мога да остана в граници – това ме подтиска и ме кара да се чувствам без изход.

Започнах да пиша в средата на девети клас. Говорим за по-сериозно писане, защото тук-таме по някое съчинение или друга подобна глупост, по тема зададена от училище (гррр!) не се брои. Всеки артист, всеки творец има нужда от нещо, което да отключи емоциите му и да го подтикне да тръгне по пътя на изкуството. В разказите си аз намерих изход от всичко онова, което на 15 ми се струваше непосилно за преживяване. Създадох моя свят и го запазих, защото единственият свят, който няма да те разочарова, е този, който сам си създадеш. И така се започна … Създавайки един разказ, една история, аз влагам себе си, душата си, изживявам го. Защото аз съм там – аз съм във всеки разказ. Аз съм Скарлет, Аз съм Лизавета, Аз съм Виктория …

About Penny Lane …. Колекционирам музика и пакетчета от чай. Обичам приказките, криминалните романи и серии, научната фантастика и биографиите на рок звезди. Както и всички онези толкова пленителни и интересни неща в живота, които въображението превръща в приказки. Фантастичните изпитания, които правят от обикновените хора герои. Игнорирам с чиста съвест хора и предавания, които ме натоварват. Имам един живот и нека го изживея, вглъбена в собствените си проблеми, а не в чуждите драми. Следвам една простичка философия, която ако възприемат повече хора, светът наистина ще стане по-хубаво място за живеене – Life is beautiful! Life is simple, and it’s all in your head! J

Принципно се водя „охлюв” \m/. Слушам рок и метъл, но ако трябва да съм честна, това е просто по-лесният начин да обясня музикалните си пристрастия. Обичам различни неща … От хепи метъла на Bon Jovi и Skid Row, през Bruce Springsteen, Dire Straits и Roxette до кънтри певицата Reba McEntire. Обичам New Wave; обичам жици \m/. Музика, която създава настроение; която лекува и/или разболява. Любимата ми група e Dream Theater. Те са най-добрите! Нямат равни! Обожавам и Stevie Nicks, която до голяма степен има влияние върху „моя свят”. The original witchy woman! Приказният свят на елфове, ангели, вещици, замъци, принцове и принцеси, който създават Stevie и Blackmore’s Night има много общо с митичната реалност на други по-тежки групи, които слушам, като Nightwish например. И точно тази паралелна фантастична реалност е онзи свят, който вярвам, че няма да ме разочарова! ….

А що се отнася до аватарите и картинките, от които някои хора се били плашели …. Някъде четох, някой беше казал, че да се обличаш в черно и да носиш кръст или пентаграма на врата е диаболично. Ок, нямат проблем, така да бъде.

Не се правя на готическа принцеса или на каквато и да е принцеса изобщо. Не ме разбирайте погрешно. Винаги съм била фен на Gothic Art-a; винаги съм носела рокерско кожено яке; винаги съм имала черни нокти и съм колекционирала мрачни картинки. Това съм аз. Винаги съм си слагала готически образи за аватари. И това не се е променило в последните години. Не съм полудяла внезапно. Не се притеснявайте за мен ! Добре съм!

… И винаги съм имала някакво странно, но много, много тайно, влечение към кукли. Но не в класическият за всяко момиченце смисъл - хубава Барби в розова рокличка, а към стари, непотребни кукли на части... Има някакво очарование в кукленските глави, в големите и стари кукли... Това е една скрита страст, мания, която човек, за да открие, трябва да прерови компютъра ми. Знам, че е малко извратено, но те са невероятно добри актьори и модели и пресъздават по особен и неподправен начин тъжните и мрачни емоции, които понякога обземат човек. Такива картинки обичам, такива картинки колекционирам (поради пространствената невъзможност да събирам истински кукли)

Обичам пътища – една мания, за която всички знаят. Смятам, че животът е един много дълъг път. Да обичаш пътища за мен означава просто да обичаш самият живот и да се наслаждаваш на разходката по него. Обичам пътища. Наистина много ги обичам. Обичам да гледам пътища. Обичам да пътувам по суша. Обичам да снимам всякакви пътища и горски пътечки. Те ме вдъхновяват и възбуждат.

Има собствен музикален блог, насочен по-скоро към историята на онова, което днес се нарича „музикална индустрия”- http://the-music-department.blogspot.com/

…. И май това е от мен …. Добре дошли в Моят остров на илюзиите! Сега аз съм лошата, а вие сте добрите. Такава ме направихте - сега ще ме търпите!

I'm not saying that you have to be me - I'd hate that. All I'm saying is, that there are things that you can take from me to help you get thru the storm...

... If you read this line, remember not the hand that wrote it. Remember only the verse, songmaker`s cry the one without tears. For I`ve given this its strength and it has become my only strength. Comforting home, mother`s lap, chance for immortality where being wanted became a thrill I never knew, The sweet piano writing down my life....

....

... And You Can Tell Rolling Stone Magazine That My Last Words Were... I'm On Drugs!!! ... :)