03_Bitter Wine

Just like everything, even good love has to die

Ain't no sympathy when it waves goodbye, no one even cried

We were one of a kind...

Глава І.

Свечеряваше се. Улиците леко по – леко започваха да се опразват. Хората предпочитаха да са у дома вместо навън. Една забързана слаба фигура, като мрачна сянка, вървеше съвсем сама по улицата. Той вече не беше момчето от гимназията с големите мечти, вече беше мъж. Нищо от външността му не напомняше за някогашният глупак на компанията. Нищо освен може би дрехите. И то не напълно. Всичко се беше променило. Светът беше станал друг, а с него и той. Почти впити дънки, показващи добре оформените задни части, които бяха една от основните съставки на успеха му сред жените. Обувки с остър нос и звезда на тока, дънковото яке и тъмната риза, свободно пусната над панталона, отново имаща непран вид. Забил поглед в земята, той пак сякаш замръзваше. Навън не беше още студено, но това си беше просто неговата походка. Между пръстите на едната му ръка бе неизменната цигара, а на другото си рамо носеше китарата си, грижливо пъхната в калъф. Косата му, спусната свободно до раменете, допринасяше за бохемския му вид. На врата си носеше няколко сребърни верижки и кръстчето, което му напомняше какво бе имал някога. Едно момиче и целият свят, събран в очите й само за него. Беше се променил, но не дотолкова, че да не го познаеш. Някогашният глупак сега беше разбивач на женски сърца. ... Кърт Ричардс...

02_Desperado 2

…desperado, why don’t you come to your sences

come down from your fences.

Open the gate ,

It may be rainin’ but there’s a rainbow above you.

You’d better let somebody love you.

You’d better let somebody love you…

…before it’s too late!...

Глава І.

Пролетта вече беше настъпила. Беше рано сутринта около 7:30 или 8:00. Слънцето вече беше загатнало появяването си. Една слаба фигура вървеше бавно по пътя. С наведена глава и едната ръка в джоба. Между пръстите на другата беше неизменната цигара. Беше облечен в леко широките сини дънки, които сякаш се бяха срастнали с него, в лилавата риза с непрания външен вид, нахлузена върху тъмна тениска, сигурно за по – топло, макар да нямаше нужда. Отгоре имаше дънково яке. Дългата му до под ушите чуплива коса беше вързана на опашка с бял не много чист ластик, който подобно на ризата също плачеше за баня. Черните леко съдрани гуменки допълваха бохемския му външен вид. На врата му, на кожена връв висеше дървено кръстче, а на гърба си момчето носеше маслено зелена мешка, изписана и изрисувана със син химикал. Около надписите и рисунките, всичките свързани с любимите му групи, имаше сенки, петна, наподобяващи избелели мастилени капки. Бяха в червен цвят.

Той вървеше с умерена бързина и с наведена глава. Отново сякаш замръзваше. Да, това наистина беше Кърт Ричардс.

01_Desperado

…desperado, why don’t you come to your sences

come down from your fences.

Open the gate ,

It may be rainin’ but there’s a rainbow above you.

You’d better let somebody love you.

You’d better let somebody love you…

…before it’s too late!...

Глава 1

Лятото вече беше отминало. С всеки изминал ден захладняваше все повече и повече. Улиците все по-често биваха пусти. Тази мрачна обстановка навяваше тъга. Сякаш възпираше всички желания и копнежи.

Една забързана слаба фигура, като мрачна сянка, вървеше съвсем сам по улицата. Кърт Ричардс, облечен в леко широки сини дънки, обикновени и малко съдрани кецове, дънково яке и лилава риза, която винаги имаше вид на непрана, и забил поглед в земята, изглеждаше така сякаш замръзваше, макар навън да не беше въобще още студено. Между пръстите на едната му ръка бе неизменната цигара, а на другото си рамо носеше китарата си, грижливо пъхната в калъф. Човек, който го наблюдава отстрани би си представил поредното духване от час или свиренето на рокендрол в тоалетната на колежа. И наистина тези две неща бяха неизменна част от живота му на ученик – две непрекъснато повтарящи се действия. Само че днес той въобще не отиваше на училище.