We are the cartoon heroes! :)

Има моменти, когато се питам дали да не хвана лопатата скоро и да ги почна наред! ? Аман от комплекси, ама от тъпанари! И от дървени философи, които има проблем да приемат чуждото мнение, различността (ако те не са в ролята на „различният”) и, които държат да ти наложат мнението си – ако не си съгласен с тях, ти си в грешка, неук си, не разбираш нищо и …. на прост език : много си зле!! Всеки на тоя кирлив свят се бори за нещо. Ок, съгласна, ама има хора, които се борят просто ей така, за да има бой и сеир!  

Тези ми настроения се появиха около лудницата във фейса с картинките от анимационни филмчета. „Между 14 и 21 ноември сменете профилната си снимка със снимката на герой от анимационен филм от вашето детство и поканете приятелите си да направят същото. Just do it! Целта е да няма човешки физиономии във Facebook, а истинска инвазия на спомени от детството..... :)))”“ Това беше призивът, който накара милиони потребители на социалната мрежа по света да си сменят профилните снимки и да си сложат любим герой от детството. И ето как за една седмица Facebook заприлича на детски лексикон. J Нещо, което намирам за супер забавно J Да, наистина! Беше весело да ги разглеждаш, да се чудиш кой какво е J И всичките постове, свързани с тази лудничка, бяха уникални, смешни. Като например Бъгс Бъни, който цял един ден търсеше Лола Бъни сред приятелите си J Ние имахме толкова хубаво детство, невероятни рисувани филмчета, където не е голяма философия да разбереш какъв вид са главните герои (хора, кучета, плодчета, мечета..); гледахме красиви анимации, където всичко беше фантазия и беше толкова запленяващо! Това беше времето, когато си струваше да ставаш в 7 в неделя, за да гледаш детски по Канал 1!

Нооо… Явно да си спомним за една седмица детството и да го направим всички заедно се оказва стадно. Да, окей, съгласна съм – всички се юрнаха да си сменят картинките, всички станахме едно голямо стадо. И какво от това ? Може да сме стадо, но сме стадо, което помни детството си; стадо, което се усмихва, когато се сети за „Костенурките Нинджа”, „Волтрон”, „Гарфилд”, „Чип и Деил”, Анимациите на Дисни, „Пиф и Еркюл” …. Стадо, което иска да запази детето в себе си, за да не се превърне в банда скучни възрастни без чувство за хумор или с изкривено такова. Все пак, ако трябва да сме точни, малко или много човечеството оцелява именно, благодарение на вродения си стаден инстинкт. Да не говорим, че ако тръгнем да се заяждане, можем да открием стадното начало във всяко едно действие; във всичко около себе си. Да, но има хора, които вместо да се забавляват, изпитаха невероятно силно желание да се заядат със стадото от анимационни герои във Facebook. Появиха се гръмки нападки; статуси с подчертано сексуален характер, целящи да покажат нечия „оригиналност”. Дааам, появи се друго стадо, което си умираше да обижда и да твърди, че не принадлежи към стадото. И това, което тези „индивидуалисти” не разбраха беше, че без да искат си послужиха с вродения си стаден инстинкт и се превърнаха в другото стадо на Facebook. Да им е честито! В продължение на една седмица ги чаках да замучат (буквално, мууууу) силно и отчетливо. А вместо това те само сипеха обиди и демонстрираха ненавистта си към хората с анимационни герои на профилите си. Съвсем отделен въпрос е, какво толкова им пречи това, че половината им приятели са си сменили картинките ? Хах, да не би вече да нямаме правото на това? Или трябва да питаме някого дали може ?

И така се започна с този спам. Постове във всички възможни социални мрежи с основна идея: "Аз съм безумно интелигентен млад човек, който обаче има сериозни затруднения да разбере защо на всички ви е весело да сте с картинки на анимационни герои и да си пазите спомените от детството". Появиха се и постове, показващи фалшивата загриженост на част от „индивидуалистите” за най-различни благотворителни и хуманни каузи. Дори ние, анимационните, бяхме обвинени, че единственото, което можело да ни обедини, са някакви простотии, но не сме били единни за сериозните неща. LOL!... В моят случай, това пряко включване дойде от някой, който при други обстоятелства НИКОГА не би се заинтригувал и заинтересувал от нечия трагедия и не би подкрепил някоя благородна кауза. Просто ще свие рамене и ще каже "Еми...". Защото в повечето случаи, тези каузи са в разрез с неговите виждания за света примерно, или просто не му харесва медията, в която е публикуван зовът за помощ … например …. Но сега  от Другото стадо имаха възможност да се правят на дървени философ и образът Х не пропусна шанса си да се включи. Трябва ли да се философства, той е първа писта обикновено. Изказва мнението си (което в повечето случаи никой не иска да чуе) и държи да го наложи. Неприятно е, че има такива хора, нали ? …. Неприятно е, да. А аз се радвам, че те не бяха от анимационните! Нека не убиваме детето в сърцата си с философстване и надувки.

Пародия, глупост, стадно, спам … Окей, но ако не те кефи идеята с картинките, не си я сменяй!  И как може споменът от детството ние да е спам ? Детството ни е най-хубавото нещо, което трябва да запазим и да си спомняме. Какво лошо има в инвазията от спомени от детството!? .. Нищо, ако си достатъчно смел да си го спомняш и да не се срамуваш от това. И мисля, че е хиляди пъти по-добре да бъдеш дете във Facebook, отколкото да реагираш по детски на всичко в реалния живот и на 30 (примерно) да се държиш като три годишно запазено. Пазете детето в себе си, но, моля ви, не го включвайте във всеки разговор с познатите си! Защото това вече не е просто спам! …. [...]